Любопитни истории случили се на датата 8 март

Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях — нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на ХХ век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, също през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за част от комунистическата идеология.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
На Запад Международният ден на жената се отбелязва през 10-те и 20-те години на миналия век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм чак през 60-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
В съвремието ни у нас празникът се отбелязва по станалия вече традиционен начин – мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, колежки и т.н. Малките деца изработват картички за мама и подаряват цветя на учителките си.
Събития от датата     1169 г. — Киев е превзет и опустошен от Андрей I Боголюбски, княз на Владимирско-Суздалското княжество    1722 г. — По заповед на Петър I в Петербург започват системно да наблюдават атмосферните условия.    1752 г. — Парламентът на Париж осъжда Енциклопедията на Дени Дидро.    1802 г. — Германският астроном любител Хенрих Олберс открива малката планета Церера.    1899 г. — Основан е германският футболен клуб Айнтрахт Франкфурт.    1910 г. — Френската авиаторка Реймонд де Ларош става първата жена, получила пилотски лиценз.    1917 г. — Начало на Февруарската революция в Русия: в Санкт Петербург работнички стачкуват, искат хляб и завръщането на съпрузите си от фронта.    1924 г. — В Ню Йорк е основана компанията Pan American Airways.    1948 г. — При разглеждане на делото "Маккол против Министерството на образованието", Върховният съд на САЩ постановява, че религиозните инструкции в училищата противоречат на Конституцията.    1957 г. — Египет отваря отново Суецкия канал.    1965 г. — Виетнамската война: САЩ изпращат първи военни групи от 3 500 морски пехотинци в Южен Виетнам.    1966 г. — В Дъблин бойците на ИРА взривяват колона, издигната в чест на адмирал Хорацио Нелсън.    1971 г. — Бокс: Джо Фрейзър печели двубоя срещу Мохамед Али в три забележителни рунда.    1974 г. — Отворено е летището Шарл дьо Гол в Париж, Франция.    1983 г. — Студената война: В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, САЩ, американският президент Роналд Рейгън нарича СССР "империя на злото".    1988 г. — Учреден е Общественият комитет за екологична защита на Русе - първата дисидентска организация в България.
Родени     1714 г. — Карл Филип Емануел Бах, германски композитор († 1788 г.)    1761 г. — Ян Потоцки, полски писател († 1815 г. — самоубийство)    1822 г. — Игнаци Лукашевич, полски изобретател († 1882 г.)    1875 г. — Франко Алфано, италиански композитор и пианист († 1954 г.)    1877 г. — Александър Яшченко, руски юрист († 1934 г.)    1879 г. — Ото Хан, германски химик, Нобелов лауреат († 1968 г.)    1903 г. — Михалис Стасинопулос, президент на Гърция († 2002 г.)    1905 г. — Александър Родимцев, руски генерал († 1997 г.)    1907 г. — Константинос Георгиу Караманлис, министър-председател на Гърция († 1998 г.)    1914 г. — Олег Нейкирх, български шахматист († 1985 г.)    1928 г. — Коста Гоцов, български аграрен учен    1929 г. — Видин Даскалов, оперетен певец († 2001 г.)    1929 г. — Ебе Камарго, бразилска телевизионна водеща († 2012 г.)    1929 г. — Тодор Симов, български волейболист    1935 г. — Любен Костов, български футболист    1936 г. — Вик Неес, белгийски композитор    1941 г. — Андрей Миронов, съветски актьор († 1987 г.)    1941 г. — Иван Илиеф, белгийски политик    1943 г. — Лин Редгрейв, британска актриса († 2010 г.)    1950 г. — Цветана Каменова, български юрист    1953 г. — Чавдар Цветков, български футболист    1954 г. — Ели Скорчева, българска актриса    1958 г. — Гари Нюман, британски певец    1962 г. — Силвия Русинова, българска актриса    1967 г. — Велизар Бинев, български актьор    1971 г. — Александър Воронов, български актьор    1974 г. — Николай Праматаров, български футболист    1976 г. — Георги Кичуков, български футболист    1977 г. — Милена Маркова , българска актриса    1984 г. — Дьорд Гарич, австрийски футболист    1995 г. — Ивета Дичева, радневски гений
Починали     1144 г. — Целестин II, римски папа    1702 г. — Уилям III, крал на Англия (* 1650 г.)    1869 г. — Ектор Берлиоз, френски композитор (* 1803 г.)    1873 г. — Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател (* 1822 г.)    1874 г. — Милърд Филмор, 13-ти президент на САЩ (* 1800 г.)    1909 г. — Леон Тери, френски автомобилен състезател (* 1879 г.)    1917 г. — Фердинанд фон Цепелин, германски генерал (* 1838 г.)    1923 г. — Йоханес ван дер Ваалс, холандски физик, Нобелов лауреат (* 1837 г.)    1941 г. — Шъруд Андерсън, американски писател (* 1876 г.)    1942 г. — Хосе Раул Капабланка, кубински шахматист (* 1888 г.)    1958 г. — Петър Дървингов, идеолог на Македоно-Одринското опълчение (* 1875 г.)    1970 г. — Лео Конфорти, български актьор (* 1911 г.)    1971 г. — Харолд Лойд, американски актьор (* 1893 г.)    1974 г. — Тодор Герасимов, български археолог и нумизмат (* 1903 г.)    1975 г. — Джордж Стивънс, американски режисьор (* 1904 г.)    1983 г. — Петко Попганчев, български офицер, летец (* 1905 г.)    1984 г. — Ангел Тодоров, български актьор (* 1897 г.)    1988 г. — Хенрик Шеринг, мексикански цигулар от полски произход (* 1918 г.)    1992 г. — Сергей Образцов, руски артист (* 1901 г.)    1999 г. — Джо ди Маджо, американски бейзболист (* 1914 г.)    2001 г. — Моско Москов, български езковед (* 1927 г.)    2005 г. — Аслан Масхадов, чеченски лидер (* 1951 г.)
Празници     Международен ден на жената (ООН)    Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (отбелязва се от 2006 г. през втория четвъртък на м. март по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести) (за 2012 г.)    Замбия — Ден на младежта    Либерия — Ден в памет на загиналите герои    Малайзия — Ден на султана    Сирия — Ден на революцията    Православна църква — Ден в памет на свещеномъченик Поликарп
Източник:barko4.com