Викенти Комитски използва различни медии (рисунка, колаж, фотография обект), за да улавя свои интуиции, настроения и констатации, заразени от непосредствения визуален опит от градското ежедневие. Улицата, масовите електронни и комерсиални изображения попадат в периметъра на неговите последни произведения.
Измежду образите в изложбата BASIC AND THE BEAST едно послание се разгръща от смяната на гледната точка: Always Here Never There. (Винаги тук, никога там). Поетично твърдение, изведено от психологията като механизъм човек да утвърждава себе си на базата на липсата. Липсата е двигателят, независимо дали е естествена човешката склонност да следваш стремежи отвъд реалностите или исторически конструкт на съвременното състояние на труда, който обещава доволство някъде там, отвъд цикъла на догонаване на часовника и материалните потребности. Отложеното доволство е заменено от възможности за незабавна консумация: базов модел живот (basic - зает от хип-хоп културата), стабилен и еднообразен със своите евтини аксесоари, достъпни заместители и виртуални статуси на разположение. Потребителският екзистенц е подвалстен на кратки стимули, активирани от разни продукти, образи и опаковки, които също дават обещания. Всички тези продукти проповядват идеи, етични каузи, незабавен ефект, полза по-голяма от похарченото. Викенти Комитски фиксира такова едно еластично отблъскване - привличане присъщо на масовите образи и разобличава тяхната привидна неутралност в двойнственото внушение на своите колажи. Abject и Кока-Кола, Make Believe. В тях няма йерархия от истинска реалност и прибавена – те са плоски, обемни, симулация и оригинал, фотографии и колаж едновременно. Пределът на трупане на още и повече, отразени в ретината импулси, достига степен на маниакалност в един голям колаж-халюцинация.
Самият Викенти Комитски, устояващ на принудата на този basic режим на съществуване, сублимира своята съпротива в няколко иронични рисунки, включени в изложбата. (My Face Drawing, Don’t Leave Your Luggage Unattended, I Swear I’m Having Fun.)
Инерцията на въртележката 24/7 от работа – потребление – работа завлича индивида в плен. Отскубването от него рядко тласва към революционен патос, както се надяват мислители, откъснати от въртележката в своите кабинети. Цяла една паралелна култура говори за друго; циничeн жест към статусните клишета, за един по-скоро беден, но съзнателен изход: изтъркаляне на тревата, мотаене, реене из улиците на града, парка, в ателието или другаде. Избор – изход, чиято основна облага е реалното преживяване на време.
Викенти Комитски е роден в София през 1983 година. Живее и работи в Берлин. Завършва скулптура в НХА през 2006. Работи с инсталации, обекти и видео.
Самостоятелни изложби: Update in Krinzinger gallery, Виена (2015), Commodities Unplugged in Sariev Project Space, Пловдив (2014)New Poor, ICA, София (2013); Subjective Geography, Sariev Contemporary, Пловдив (2011); 1:200, 0gms gallery, София (2010); No Image Available, The Fridge, София (2010), #1, галерия Васка Емануилова, София (2009).
Участва в групови изложби като: World at a Crossroads , National gallery of Iceland (2016), Contemporary Icons; the art of spectacle, 3 rd Danube Biennial, Meulensteen Art Museum, Bratislava (2015), Places of Transition, Freiraum, Museumsquartier Vienna (2014), Balkon Zum Balkan, организирана от kunsthalle Baden Baden, (2014 ), Go West! Muzeon Art Park, Москва, специален проект за Moscow Young Art Biennial (2012); Is It Free?, NutureArt Gallery, Ню Йорк (2012); Together Again, Radiator Gallery, Ню Йорк (2012)East Of Best, Roodkapje, Ротердам (2011); An Exclusive Object of Art, Dana Charkasi Gallery, Виена (2011); Entrepot, Krinzinger Gallery, Виена (2011); Beyond Credit, Antrepo 5, Истанбул (2010); FQ Test, GMG Gallery, Москва (2010); Photo I Photo You, Calvert 22, Лондон (2010); Breaking Walls Building Networks, Macedonian Museum of Contemporary Art, Солун (2010); From Ideology to Economy, Contemporary Bulgarian Art 20 Years Later, The State Central Museum of Contemporary History of Russia, Москва (2009), Remember Sofia Underground, Shipka 6, София, куратори: Йово Панчев и Руен Руенов (2009).
Резидент на Quartier 21, Museums Quartier и Krinzinger Projekte през 2014, Виена; ISCP, Ню Йорк, 2012; Futura, Прага, 2011 и SIM в Рейкявик през 2009. Носител на наградата БАЗА 2011 и е номиниран два пъти за наградата на Ruf Award през 2009 и 2011.
Sariev Contemporary представя Викенти Кометски от 2011 година и е показвала негови творби на ViennaFair, Istanbul Contemporary, ФОКУС: България на viennacontemporary, ArtBrussels и със самостоятелна изложба на ArtRotterdam 2016.