"Асоциацията на индустриалния капитал в България настоява за промяна в дефиницията за малки и средни предприятия, така че тя да отговаря на предизвикателствата на новите икономически реалности". Това заяви д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и вицепрезидент на Европейски център на работодателите и предприятията с публично участие и предприятията, предоставящи услуги от общ интерес - СЕЕР (http://www.ceep.eu/), на форум в Европейския парламент, проведен на 25 януари, на който бе дискутирана необходимостта от осъвременяване на определението за МСП (http://www.ceep.eu/events/eu-sme-definition-breakfast-at-the-european-parliament/).
Форумът бе организиран от членовете на ЕП г-н Херберт Ройл и г-н Жан-Пол Денано, като и г-жа Катерина Райхе, президент на CEEP.
В изказването си д-р Ангелова посочи, че не са редки случаите, когато малки и средни предприятия, кандитатстващи за получаване на финансиране от ЕС попадат извън обхвата на допустимите за кандидатстване по европейски програми компании, заради неадекватна дефиниция за МСП. "По настоящем, за съжаление, липсва инициатива за осъвременяване на законовата дефиниция от страна на Европейската комисия. Този проблем трябва да намери място като фундаментален въпрос в дневния ред на ЕС за подобряване на регулациите и бизнес средата за МСП", призова д-р Ангелова.
Най-често използваната дефиниция за МСП е посочена в Препоръката на Еврокомисията от 6 май 2003 г., според която като малки и средни са определени предприятията със:
-
средносписъчен брой на персонала не по-голям от 250 души;
-
годишен оборот не по-голям от 50 млн. евро;
-
и/или годишен общ счетоводен баланс не по-голям от 43 млн. евро.
"На основата на аргументи, свързани предимно с по-лесно администриране, Комисията ревизира дефиницията и сегашната действаща версия се базира на практика само на броя персонал. След тази ревизия определението за МСП от 2003 г. е обект на остро противопоставяне от страна на голям брой малки и средни предприятия. Те твърдо настояват критерият за списъчен брой на персонала да се прилага единствено при обвързване с оборота или счетоводния баланс, защото в противен случай много предприятия, които всъщност не са големи, са лишени от достъп до европейските фондове", посочи д-р Ангелова.
Наред с критиките към прилагането на критериите за МСП трябва да се подчертае, че употребата на няколко дефиниции създава потенциални рискове за нарушаване на последователността на европейските политики спрямо малките и средните предприятия и води до несъответствия и противоречия.
"Проблемът с дефиницията за МСП се задълбочава и заради остарелия й характер и отчитането единствено на броя заети лица. Малките и средни предприятия в ЕС оперират на глобалния пазар в една изключително динамична бизнес среда, в условията на глобална интензивна конкуренция и развитието на нови бизнес модели. В тези условия, ограничаването на политиките за подкрепа само на базата на броя заети в подкрепяните компании, изглежда остаряло и не дава възможност да се вземат предвид различните потребности и специфики на МСП", посочи д-р Ангелова. "Компаниите се различават по размер, поле на действие, цели, финансиране, управление, географски и правен статус. Хората, които вземат решения, трябва да вземат под внимание това разнообразие и да се опитат да го отразят по най-подходящия начин в определението за МСП, така че да се осигурят максимални гаранции за спазване интересите на тези компании", заяви още д-р Ангелова. На 6 февруари 2017 г. по нейна инициатива в Брюксел ще се проведе обществено обсъждане на възможностите за подобряване на ефективността на политиките за насърчаване на МСП, с участието на директори от Европейската комисия и членове на Европейския парламент, на което въпросът да бъде обсъден по-подробно.