Днес на конференцията "Делойт" за нагласите на финансовите директори" бяха обявени резултатите от третото проучване Deloitte CFO Survey за страната. Събитието се проведе в зала "Средец" на София Хотел Балкан и събра над 50 финансови ръководители на компании в България. Освен изводите от доклада, представени от Тодор Тодоров, директор "Финансово консултиране" в "Делойт България", в рамките на събитието беше анонсирана и програмата Next Generation – Академия на "Делойт" за бъдещи финансови лидери, представена от Гавин Хил, съдружник в "Делойт България". В конференцията като гост-лектор участва Калин Христов – подуправител на БНБ и министър на финансите във временното правителство (13 март – 29 май 2013), който говори за ролята на банковия сектор за постигането на растеж и конкурентоспособност на бизнеса.
Deloitte CFO Survey е централноевропейско проучване на "Делойт", което се провежда регулярно и се интересува от това как финансовият мениджмънт вижда перспективите пред бизнеса в региона и какви приоритети си поставя в условията на променяща се вътрешна и външна икономическа и финансова среда. Близо 600 финансови директори от 13 страни в Централна Европа са дали своите краткосрочни и средносрочни прогнози и са посочили какви възможности търсят за компаниите си. Проучването, както в централноевропейската, така и в българската му част, традиционно обхваща бизнеси от различни индустрии и компании, които са ключови представители в секторите, в които оперират. В третото издание на проучването за България най-много са представителите на финансовите институции (31%), следвани от сектора на производството (21%) и фармацевтичната индустрия (14%).
Като цяло докладът на "Делойт" отчита леко покачване на оптимизма сред финансовия мениджмънт в сравнение с нагласите, отразени в предходното проучване от първата половина на 2013 г. На фона на тогавашния чувствителен спад обаче оптимистичните нагласи в България от края на 2012 г. (макар сдържани и тогава) не са се възстановили.
По отношение на перспективите за развитие и финансово представяне на компаниите в доклада на "Делойт" се препотвърждават нагласите от първата половина на 2013 г., когато беше регистриран съществен спад. 41% от финансовите директори не очакват нито влошаване, нито подобрение в този аспект, за 42% прогнозите са оптимистични, а 17% имат повече притеснения сега, отколкото са имали преди една година. Запазването на тази нагласа кореспондира с продължаващото усещане за висока външна финансова и икономическа несигурност. 2/3 от респондентите намират нивото на несигурност високо или над обичайното. Добър знак е, че същевременно нараства броят на мениджърите, които възприемат обстановката за нормална.
Настоящото проучване на "Делойт" потвърждава и консенсусното намерение на мениджърите да търсят увеличаване на приходите. За 71% от респондентите ръстът от съществуващите пазари е първи или втори приоритет, а 61% биха се фокусирали и върху реализация на нови пазари. В подкрепа на растежа, финансовите директори сега са малко по-склонни да инвестират – 55% от тях поставят инвестициите сред първите си три приоритета спрямо 45% в предходното проучване. Повишеният интерес към инвестициите и апетитът към повече риск са сигнал за подобрение, макар и все още слаб. Въпреки че мнозинството от участвалите в проучването (79%) са сдържани по отношение на поемането на повече риск, сега директорите, които вярват, че това би било уместно в настоящата среда, са два пъти повече в сравнение с преди половин година (21% спрямо 9%).
Подобряването на ликвидността също остава на дневен ред, както и преди шест месеца – 58% от директорите посочват това в своята приоритетна листа, а в потенциалната си способност да изплащат своите задължения в средносрочен план според всеки втори от финансовите директори компаниите ще бъдат по-ефективни. Според Тодор Тодоров, директор "Финансово консултиране" в "Делойт България", е налице забавяне на процеса на редуциране на дела на заемните средства в капиталовата структура на дружествата. Тази тенденция се разчита в по-слабо изразената увереност, че очакваните финансови резултати биха позволили намаляване на нивата на дълг. Спрямо предходното проучване 17% по-малко са респондентите, които предвиждат сумата на дълга да намалее, а най-голямата група сред отговорилите (62%) поддържа мнението, че съотношението дълг към капитал ще остане непроменено. От друга страна, търсеният ръст в приходите и съответно пазарният дял, изглежда, няма да е финансиран със заемни средства. В настоящото издание на доклада на "Делойт" привличането на инвеститори е оценено от отговорилите като по-малко атрактивно в сравнение с предходното проучване, а неутралната позиция по отношение на използването на банково финансиране се споделя от все повече мениджъри, въпреки доминиращото схващане, че заемите са достъпни. "Тези наблюдения ни навеждат на мисълта, че пазарният ръст, който финансовите директори залагат пред компаниите, ще бъде подкрепян посредством налични ресурси, включително реинвестиране на печалбите, а рисковите операции за момента се отлагат", обобщава Тодор Тодоров.
Макроикономическите прогнози на мениджърите за България за 2014 г. и към днешна дата вещаят стагнация, но това очакване сега споделят по-малко респонденти (69% спрямо 85% в предходното проучване), а същевременно е нараснал и делът на тези, които очакват умерен икономически растеж (24% от отговорилите сега, 12% преди шест месеца).
В контекста на резултатите от проучването на "Делойт" за Централна Европа нагласите на финансовите директори в България се доближават до тези на колегите им от региона, особено когато говорим за финансовия хоризонт пред компаниите. Въпреки сигналите за възстановяване на част от икономиките в региона външната финансова и икономическа несигурност (а в България – и политическа) продължава да потиска размаха на намеренията за риск, държи финансовия мениджмънт нащрек по отношение на нивото на външното финансиране и определя предпазливостта в приоритетите – генериране на приходи и поддържане на стабилност.